Един ден от живота на самоед Фрея

Събуждане с усмивка

Моят ден започва рано сутринта, когато слънцето едва започва да се показва зад хоризонта. За мен няма нищо по-хубаво от спането, но когато чуя шепота на мама, знам, че денят ще бъде пълен с нови изненади! Скачам и започвам да махам с опашката – сигурен знак, че съм готова за всичко, което предстои. Не забравям и сутрешния “ритуал” – малко гушкане, което е моята част от деня, преди да се заема с всичко друго.

Сутрешна разходка и нови впечатления

След като приключим с гушкането, е време за разходка! Обичам да тичам по парковете, да мириша дървета и цветя и да поздравявам всички, които срещам. За мен няма нищо по-вълнуващо от това да усетя свежия въздух и да се потопя в природата. През зимата обичам да играя в снега – мога да копая дупки с часове и да създавам снежни купчини.

Пекарната – работен момент

След разходката идва време за работа! Мама има пекарна за домашни животни, а аз съм нейният верен помощник. Щом стъпя в пекарната, започвам да следя всичко съсредоточено. Помагам с тестото, дори ако това означава да пробвам някое лакомство, за да се уверя, че е вкусно. Обичам да бъда част от този процес, защото знам, че всеки бонбон, всяко лакомство ще зарадва някой четириног приятел. А когато пекарната работи на пълни обороти, аз просто трябва да следя дали всички са щастливи и дали няма да се загуби някое вкусно лакомство. От време на време проверявам дали съм направила всичко както трябва… с лапичка или две.

Малки паузи и игра

След работа е време за малко игра. Обичам да гоня топки и да правя малки разходки с приятели. Играта ме зарежда с енергия и усмивки. Никога не се уморявам от забавление и радост.

Вечеря и уютен край на деня

Когато слънцето започва да залязва, аз се усещам леко изморена, но удовлетворена от всичко, което съм постигнала през деня. Мама ми дава вкусна вечеря – най-често нещо от любимото ми меню с месо и зеленчуци, което винаги обичам. След това е време за още малко гушкане, защото няма нищо по-хубаво от това да се свия до мама и да усетя спокойствието на вечерта.

Не мога да пропусна и последния момент от деня – когато се събираме с всички вкъщи и си разказваме истории. Аз, разбира се, винаги съм център на вниманието, защото обичам да разказвам своите приключения и да бъда в центъра на всичко. И, разбира се, не забравям последното си изпълнение – да легна на леглото си с най-голямото си усмихнато лице, готова за сън, за да се събудя утре и да започна нов ден с нови приключения.